К юбилею Радоя Ралина: конкурс на лучший перевод его текста

03.04.2022

К юбилею Радоя Ралина: конкурс на лучший перевод его текста

Приглашаем студентов и выпускников языковых курсов принять участие в Первом конкурсе перевода художественного текста с болгарского на русский язык. Посвящается 100-летию известного болгарского писателя Радоя Ралина.

Радой Ралин (1922 – 2004) родился в городе Сливен, изучал право в Софийском университете. Антифашист, участник Второй мировой войны. Долгие годы был редактором газет «Стършел» и «Литературные новости», работал сценаристом в кино, был одним из основателей софийского Театра сатиры. Его колкие эпиграммы и притчи цитировались и перепечатывались. Радой Ралин был одним из самых востребованных болгарских сатириков своего времени, актуален он и сегодня. Член союза писателей Болгарии.

Стать участником конкурса может любой желающий, ограничений по возрасту нет. Переводы принимаются с 3 по 23 апреля на электронный адрес: klimentkurs@gmail.com (с пометкой «На конкурс»). Отдельным файлом необходимо сообщить информацию о себе: ФИО, курс и имя преподавателя.

Награждение победителей состоится в середине мая 2022 г.

Текст для перевода:

Радой Ралин

Какви мравки!

Кухнята ни се напълни с мравки! Макар да живеем в бетонен блок. И не в партера, а на не знам кой си етаж… Как ли са попаднали? Колко миллиарда крачки са направили, докато стигнат дотук?

И какво ги е довело до подобни висини? Хлябът, естествено, кое иначе?

Няма да ги преследвам! Хората отглеждат кучета, котки, гълъби, хлебарки, мишки, аз пък ще се грижа за добрите работливи мравки. Същите, които с един жест отразяват халтураджиите свирачи. Същите, които събират цели подземия с жито. Нали оня цар, чиято страна подир войни и градушки останала без жито ни за хляб, ни за цяр, ни за посев даже, такъв съвет му дал укритият му престарял баща (защото тогава от икономически съображения, с цел да не се дават пари за пенсии, избивали старците!) – да изровят всички мравуняци, там жито колкото си щеш… Така спасили положението.

Нека сега челядта ми наблюдава мравките – аз не успях да я привикна към трудолюбие, нека те я приучат.

Само че моите мравки заобикалят брашното и ориза, трохата и просеното зърно, сусамчето и овесовата ядка, а на върволици, върволици се вкопчват върху късчета месо, парчета суджук, пластчета шунка и за секунди го съзобват. Мравки-стръвници!

Едно време хората са се учили от мравките, сега мравките започнаха да подражават на хората. 

1982

ВВЕРХ